През последните години зеленото премина през всевъзможни превъплъщения. Бизнесът също регистрира повишената чувствителност към този цвят. Заговори се за енергийно независими и чак пасивни къщи, за храни от екологично чист район и дори за органични вина. Вече всички бизнеси, които гледат сериозно на бъдещето си, имат програми за корпоративна социална отговорност и намаляване на въглеродния си отпечатък. Има такива, които го компенсират 100%. Наздраве за високите технологии, като отговор на глобалните климатични промени. Променихме се и ние, хората.

Зелената вълна в туризма не е поредното увлечение на предприемачи и архитекти, а търсене на нов модел за туристическа ваканция, емоционално обогатяващ и наситен. В България това послание намира своите поддържници в мрежата „Зелена къща” и в практиката на няколко туроператора, които отдават специално внимание на социалните и екологични ефекти от своя бизнес и на солидарността.

Как да ги разпознаем тези къщи и тези пътувания, сред морето от туристически уебсайтове? Какво още може да бъде едно пътуване? Следващите редове целят да ви помогнат, в първите седмици на есента и началото на зимата, да организирате вашите уикенди или ваканция, по-отговорно към вашето време и с мисъл и за другите. Къде? - в „зелените къщи” на България.

Като начало там няма:

1. чалга, алкохолни и all inclusive пакети,

2. вой на спирачки, бързане, „берлинска стена” към съседите,

3. рецепция, смокинги и разни „дрес кодове”,

4. кой да пребори вашата скука.

Няколко полезни детайла вместо напътствия:

1. Всеки обект, сертифициран като „Зелена къща”, е различен и по своему концептуален. Темата идва заедно с неговите създатели и не се съобразява непременно със стандартите, които са символът и веруюто на съвременния масов туризъм. Всички сме наясно, че именно тръпката пред неизвестното и любопитството са водили напред Александър Велики и Марко Поло, а не безопасността. Животът и светът са по-красиви, когато не се вглеждаме в стандартите.

2. Личното стопанство, домашните птици, лехите с ягоди и домати, редовете с малини или грозде, бостанът, нивата с картофите – всички те свидетелстват за почерка и вкусовете на домакините. Не мога да си представя да се завърна в София без домашни компоти, прясно откъснат зеленчук, селски яйца или птици. Преди 20г, когато този туризъм беше в началото си и се скитах да търся адреси за настаняване, родопските момински чеизи си бяха по стаите, можеше да се закупят антикварни халища, покривки, одеала, посуда, хранила 5-6 поколения. Но и днес не се отказвам да търся - това е моят любим шопинг!

3. Всеки ценител ще открие в българския селски двор малка ботаническа градина, чиято мисия през последните 70 години най-често е била оцеляването на хората, останали на село и на децата, изселили се в града. Днес доматите и зелето вече не са еднолични господари, а в много случаи под плодните дървета се е разстлал отлично поддържан зелен килим, има шезлонги, люлки, че и малки басейни.

4. Домашните рецепти са онзи семеен код, който прави пататника, кавармата и дори най-обикновената сърма различни. Доверете се на въображението и любовта на вашите домакини и на добрия случай и не разгръщайте менюта.

5. Ако съвременната архитектура по-скоро ни връща в 1во отделение на това, което се строи по света, то в планинските села на България няма причина да скучаем. Запазени са поне 7-8 архитектурни модела от Възраждането и първите години на индустриалната епоха, независимо дали сме в Западните покрайнини, Странджа, Балкана, Средногорието, Родопите, селата на Тракия и по Дунава. Ако имате очи може да се върнете в града и с взаимстван от онези времена орнамент за декорация, идея за фасада, да си закупите стари прозорци, които да вградите или дори да решите да купите имот и се установите на село...

6. Откакто се помня търся нови хоризонти, нови върхове, нови срещи. Пътуването из България става истински зареждащо, ако търсите срещата, ако се вълнувате от живота на нейните хора издълбоко, ако сте способен да споделите личното си пространство и да се откажете от това или оново удобство. Ако сте способен да давате. Ако пътувате не с устрема на папарака, а с духа и очите на едно дете.

7. Тръгнете освободен от властта на органайзъри и мега планове. В „зелените къщи” ще научите я рецепта, я нечия история, я танцова стъпка или песен, а нищо чудно да ви очаква и срещата на вашия живот. Със сигурност собственикът на такава къща за гости или малък семеен бизнес е личност, доказала се в българските условия. Ако се научите да чувате другите, може би ще научите и нещо за себе си. Ще се видите през погледа на още две очи.

8. Гледката на монтирани слънчеви панели и фотоволтаични инсталации, на инсталации, пестящи вода, засаждането на дървета или ако щете къщата с градина на покрива, може да бъде този отключващ механизъм, който да придвижи напред собственото ни решение да консумираме по-пестеливо ток и вода, да използваме по-често обществения транспорт, да станем част от движението за глобална промяна.

9. Всяка нощувка, закупени продукти, услуги или бира в селската кръчма е от значение за икономическо и социално равновесие в селата и малките провинциалните градчета и за традициите и просперитета на местната общност. Да пътуваме на места и при хора, които ни обичат и очакват от сърце!

10. Малките бизнеси са солта и прелестта на една нация. Нека избираме внимателно на кого поверяваме своите пари исвоята ваканция. България може да се гордее със своя приключенски, екологичен и селски туризъм и мрежата „Зелена къща” е една истинска алтернатива на виртуалното време, в което живеем. Това е нашият дял отговорност. Няма нищо по-зареждащо от активната почивка – на колело, пеша, на кон или с каяк, да катерим скали и дървета или просто от една нощ под откритото небе, броейки звездите в компанията на нашите деца. Или да се надбягваме с вятъра.